– Разбрах, че обичате да експериментирате, залагате някаква провокация винаги. Тука имаше ли нещо заложено, с цел да извадите на показ най-доброто от актьорите?
– По принцип, за мен експериментът е по-скоро по посока на начина на мислене относно работата с куклата. Понякога обичам да се заигравам със самата кукла като предмет, като фигура, а понякога с актьорската игра, актьорът се слива с куклата като тип характер и т. н., но това отстраняване и коментиране от страна на актьора спрямо героите, които играе, е един от експериментите, които правя и които допринасят по някакъв начин - своеобразен Брехтов принцип - да коментираш своя герой с едно намигване, все едно да изразиш съгласие или да иронизираш неговите действия. То е сложно за изпълнение, но в доста моменти го използвам и фактически е една от моите провокации към актьора.
– Как мислите, подценено ли е кукленото изкуство?
– О, на тази тема може да се говори много тъй като аз съм поставял, освен в почти всички български куклени театри, съм поставял и в Кипър... последната постановка правих в Естония, "Пепеляшка", в кукления театър в гр. Йехве и спечелиха първа награда на Театрален фестивал на всички руски куклени театри, в гр. Виборг - северно от Санкт Петербург. Беше някъде преди 3 години, преди пандемията. Сега пак имам покана от тях, но в момента имат 35 години юбилей и ще изчакам да видим как ще протекат нещата. В същото време имам покана и от кукления театър в Паневежис, Литва, там ще поставяме "Пинокио", до края на годината ще се състои това събитие. Идеята ми беше, че поставяйки и в други страни виждам какво е отношението – примерно в Чехия, там поставях отново в гр. Мост "Пинокио", а в предишните години, преди перестройката, може да се каже, че чехите бяха вероятно на първо място в света като качество на правене на куклен театър, на професионален куклен театър, бяха за мен някакъв еталон. Сега отивайки там, виждам какво е отношението въобще към кукления театър – не се въприема само като изкуство за деца, а се гледа по-сериозно на него. Докато в нашата страна, макар че има и представления за възрастни – самият аз съм поставял в Пловдивския куклен театър "Хамлет", играе се вече 22 години и има интерес, но просто имам чувството, че всички мислят, че кукленият театър е предназначен за деца. Ако се промени това отношение по някакъв начин той ще намери своето достойно място и оценка. Има куклени режисьори, които правят куклени постановки за възрастни, но сякаш театрите по принцип, особено тези с делегирани бюджети, гледат повече комерсиалната страна на нещата и за тях това са някакви експерименти, които могат да си позволят, ако намерят спонсори... И вероятно защото няма да получат тази възвращаемост, след като хората не са подготвени да гледат такъв вид изкуство, не могат да намерят финансова изгода от правенето на такъв вид изкуство. Особено в провинциалните театри. Големите театри в София, Пловдив, Варна, Стара Загора могат да си позволят такива експерименти и намират своя публика, но в по-малките градове в провинцията това си е доста сериозен проблем.
– В навечерието сме на празника - Международния ден на кукления театър – с няколко думи какво е бъдещето на кукления театър и изобщо като цяло на театъра?
– Мисля че по някакъв начин жанровете вече започнаха да се смесват и не можем да говорим конкретно само за куклен и драматичен театър. Като куклен режисьор, аз, както и моите колеги, с които съм учил – и Теди Москов, и Лео Капон, и Сашо Морфов (сега виждаме, че е доста актуален в Народния театър) използват кукления театър като някаква отправна естетика, която по някакъв начин им помага да реализират и драматичните постановки. Аз също преди няколко месеца бях в Шуменския драматично-куклен театър - там правих и куклени, и драматични постановки. Театърът си остава живо изкуство и живият контакт, особено с децата, е много важен, тъй като те от малки все едно се закрепостяват към тези телефони, играят най-различни игри. И този жив контакт е много важен за тях, не им позволява да забравят, че има и живо изкуство, не само това, което е в техните телефони.
– Две думи за кърджалийската публика, какво ще й пожелаете?
– Понеже още не съм я срещал, се надявам да намерим общ език, да се харесаме взаимно и да продължим занапред отново да се срещаме.
– Благодаря за отделеното време! Бъдете здрав!
