27 Март, 2012 г.  Вестник "Нов живот"

„Кукувицата“ е премиерата, която театърът в Кърджали посвещава на Международния ден на театъра 27 март и ще гледаме тази вечер. Тя е режисьорски дебют на актрисата Лиза Шопова по пиесата на Елин Рахнев. Снощи най-нетърпеливите зрители видяха предпремиерното представление и вече можем да кажем, че успехът на спектакъла е предизвестен.
Той е почти мюзикъл, изпълнен с много танци и хубава музика. Директорът на театъра Пламен Панев го оценя като 40% мюзикъл от бродуейски тип и в танците съперничи на места на най-добрите холивудски продукции. Ще видите нещо, което не сте виждали и ще сте изненадани, твърди директорът.
Забележителното е, че танцьорите не са професионалисти, а момчета и момичета между 12 и 18 години от кърджалийски училища, които реално се подготвиха само за десетина дни. Направиха невъзможното, коментира хореографът на спектакъла Захари Нанков. Голяма част от тях никога не бяха танцували на сцена, още по-малко в ансамбъл. Не е лесно да се постигне синхрон, когато 25 души са на сцената. Но те успяха, бяха завладени от магията, усетиха отговорността към другите и ще стават все по-добри, казва той. Изглежда, че се забавляват на сцената, но им е трудно, много трудно.
Младите артисти са подбрани с кастинг от кърджалийските училища измежду 120 техни връстници. Искахме да направим спектакъл от деца за деца, за да привлечем вниманието на тийнейджърите между 10 и 20 години, които по някаква причина не стъпват в театъра, казва сценографът Кольо Карамфилов. Затова целта ни беше представлението да прилича на клип, на филм. Мисля, че това е начинът да ги накараме да го заобичат и да доведат и връстниците си в театъра.
В Кърджали Кольо Карамфилов осъществява мечтата си за интересен, модерен и мащабен декор, каквито е правил в чужбина. И подчертава благодарността си към местни и Пловдивски бизнесмени, които на възрожденски принцип помагат да се осъществи представлението.
Карамфилов е един от изтъкнатите съвременни художници и от години се занимава и със сценография. Работил за някои от най-добрите режисьори в България, а също и в проекти в Румъния, Русия и Украина.
Пиесата е за самотен баща, чийто син непрекъснато закъснява за училище и си измисля невероятни истории за оправдание. Бащата се опитва да му помогне, но и той закъснява. Кой на кого да помогне „да влезе в час“? Историята се развива в един клас, в който има деца от различни възрасти. Идеята е, че няма съществени разлики между поколеният. Трябва да се научим да ги уважаваме. Вместо да им размахваме пръст, да видим какво се случва в света им, за да можем да им помагаме, но без да се намесваме грубо и да даваме оценки, коментира режисьорът Шопова. Нашите деца са умни, те са нашата инвестиция и трябва да се отнасяме с уважение към тях.
Лайт-мотивът на представлението е „Влез в час“, казва тя. На всички им се налага да го направят – и възрастните и децата – в любовта, реалния живот, в учебния час, и в съвремието, да не изоставаме от младите, да им даваме нуобходимото уважение и разбиране, защото го заслужават.
Лиза Шопова много се гордее с изпълнителя на ролята на сина – Стоян Василев. Той просто дойде и си взе ролята безапелационно, коментира тя. На втория кастинг момчетата трябвало да разиграват етюди с професионалния актьор, който изпълнява ролята на бащата – Атанас Атанасов. Стоян сякаш е роден за това, рядко се срещат такива таланти, още се вълнува Шопова. Тя прогнозира звездно бъдеще на младежа в артистична кариера в театъра или киното.
Режисьорът решава да вземе в представлението ученици, защото професионални актьори ще изглеждат бутафорно в ролята на десетина години по-млади и защото вярва в способностите на тийнейджърите.
Покрай яркото присъствие на децата, да не пропуснем останалите участници в представлението. Атанас Аатанасов е в ролята на бащата, Лъчезар Хальов е нестандартно мислещият училищен директор, Марина Бошнакова е класната, която безуспешно се опитва да е „образцова“ учителка и Антоанета Миланова в ролята на доста шантавата и превзета чистачка.
Захари Нанков е хореографът на танците, за музиката се грижи Петя Диманова, Костюмите са на Мариета Ценова, а Огнян Камишев се занимава с пластиката на актьорите.
След четирите премиерни представления в Кърджали създателите на „Кукувицата“ планират да покажат спектакъла и на по-големи сцени из страната. След като положихме толкова много труд и обич в това представление, трябва да го видят повече хора, коментира Лиза Шопова.

Тонка ГОГОВА
Снимка: Петко БОРИСОВ

4 Март, 2012 г.  Вестник "Нов живот"

Майсторски клас ще направи за актьорите от театър „Димитър Димов“ в Кърджали директорът и художествен ръководител на един от многобройните московски театри Йосиф Райхел Гаус. Той ще гостува през май на трупата заедно с един от актьорите от театъра му. В рамките на майсторския клас ще изнесе лекция и ще има практически занимания за кърджалийските актьори.
Най-вероятно е темата да е от творчеството на Чехов, защото това е любимият автор на госта.
Йосиф Райхел Гаус се смята за един от най-големите познавачи на Чехов и особено на пиесата му „Чайка“, коментира директорът на „Димитър Димов“ Пламен Панев. Чел е лекции в Ню Йорк и Тел Авив.
Руският гост ще се срещне с колектива на театъра в Кърджали, ще види някои от представленията. Ще отдели част от времето си и за пътуване до София, където да гледа представления на столични театри.
Наесен – през септември или октомври, московският театър ще гостува на Кърджали със свое представление. Това е театър от висока класа и съм сигурен, че кърджалийската публика ще го оцени, коментира Пламен Панев.Има идея кърджалийци да върнат визитата. Тепърва ще се уточнява с кой спектакъл и кога ще е нашето гостуване в руската столица, каза директорът Панев.

Тонка ГОГОВА

10 ЯНУАРИ, 2012 Вестник "Нов живот"

Спектакълът „Боси в парка” по Нийл Сайман ще бъде най-новата постановка в кърджалийския театър „Димитър Димов“. Репетиции ще започнат през идните дни, съобщи режисьорът на постановката Ивайло Христов, познат на публиката досега повече като актьор.

Пиесата „Боси в парка” е избрана по няколко причини. Нийл Саймън е един от най-поставяните американски драматурзи по целия свят, с безспорен успех на Бродуей. Печели три пъти награда „Тони” и един път – „Пулицър”. Пиесата третира сериозни теми като самотата и любовта, поднесени с много хумор, динамика и диалог. Според режисьора ролите са сложни и преплетени и е истинско предизвикателство, че две от главните роли ще бъдат изиграни от Станислав Дойнов и Мариана Бошнакова – млади таланти, току-що завършили НАТФИЗ. В другите две централни роли ще видим Сашо Дойнов и Кристина Янева. Премиерата на спектакъла се очаква да бъде около 10 февруари. Според Ивайло Христов, в период, в който на сцена се поставят повече комерсиални пиеси, с цел да се привлече публика, е истинско предизвикателство да се открие сезонът с по-сериозна пиеса.

Сътрудничеството на актьора с кърджалийския театър далеч не се изчерпва с тази постановка. Заедно с Пламен Панев имат още интересни съвместни проекти. Според Ивайло Христов театър „Димитър Димов” работи добре в сравнение с други провинциални театри. Именно затова възнамеряват на пролет да обединят усилията на кърджалийския театър с няколко близки театъра за съвместна работа. Има идея за копродукция на нашия театър с абсолвенти от НАТФИЗ. Това ще даде възможност на младите таланти да се качат на професионална сцена и ще позволи на директора на театъра да направи нови попълнения в екипа си.

Друг амбициозен проект за бъдещето е театърът „Димитър Димов” да има своя сцена в НАТФИЗ. Според Ивайло Христов театралното изкуство не бива да бъде разделяно на провинциално и столично, което би ограничило развитието му. Според него едно от хубавите неща в провинцията е, че репетиционният процес е доста наситен, репетира се през целия ден, екипът е заедно дори през обедните почивки и дълго след като свърши работният ден. Всичко това допринася за сработването на членове на екипа и за по-интензивната работа над пиесата  – нещо, което няма как да се случи в София.

Запитан защо не го виждаме в популярните продукции напоследък, Ивайло Христов обясни, че творецът трябва да спазва някаква хигиена.  реди време бях „всеяден”, почувствах се изчерпан, искам да правя неща, които ме интересуват, заяви той. Според него през последните 20 години българинът не е познавал актьорите си. Благодарение на сериалите напоследък, актьорите изместват политиците по популярност. Това    помогна и на театрите отново да напълнят салоните си. Христов отбеляза, че за съжаление в България няма ясна платформа за развитие на културата, нито достатъчно финансиране.

Гюлшен МУСТАФА

Снимка: Петко БОРИСОВ

Публикувано на 5 декември, 2011 "Нов живот"

Тази година по отношение на приходи, брой зрители и брой представления е една от най-добрите за нашия театър от много години насам. Около четири, пет театъра в момента вече три месеца не си получават заплатите. Ние сме в много добро финансово състояние и ще дадем тринадесета заплата, каза вчера директорът на театър „Димитър Димов” в Кърджали Пламен Панев.
Заплашени от фалит са театрите в Русе, Благоевград, Пазарджик, Враца. Те не бяха получавали заплати за три-четири месеца. Някои от тях подобриха своето положение, но други не успяха. Предстои решение на Министерството на културата какво ще стане с тях. Много е трудно държавен театър да стане общински, защото субсидията, която държавата дава за един театър, е огромна и нито една община не иска да се натовари с нея, допълни Панев.
Театър „Димитър Димов” взима и няколко награди на фестивали. Има покани и за още няколко фестивала в Турция, в Русия, в Германия и Полша.

Ваня ПЕТРОВА